Как започна всичко?
Всичко започна преди повече от 15 години… Видях едно момиче в парка, което танцуваше с огън. Много се впечатлих и същата вечер въртях с нейния тренировъчен пой, който представляваше две карабинерчета, завързани на връвчица. Същата тази вечер си направих мой тренировъчен пой и вече търсех пътя… с него. После си направих горящ пой от стари дънки, тел, верига и малко лента.
Танцувам цял живот, но освен със своята ярка същност инструмента пой ме привлече с възможността за изследване на принципи в движението, към които винаги съм била много любопитна…
Поя, следва принципите на движение на потока на водата… плавни, обли линии… центробежната сила на земята… дъховете в ритъма на движението и разбира се… огъня… Огънят съвсем реален и видим… Тези четири елемента… с мен и моето усещане, като творец, стават пет!
От тогава мина много време… При мен идваха повече инструменти и умения. Първият, който добавих това бяха ветрилата! Красиви, женствени и вдъхновяващи… започнах с едни увити по пръстите телове с фитили от бинт в края… 🙂
По това време всеки сам си правеше инструментите. Твоите собствени инструменти, които сам си си направил… Твоите инструменти за твоите ръце, твоите костюми, които сам си шиеш… Твоето собствено бъдеще…
Започнах да работя с колеги. “Запалих” по огъня и момчето, което тогава беше до мен, а сега е баща на детето ми.
Дойде време да поръчаме инструменти при майстори на метала… останалото продължихме да си правим сами… Всяка връзка и всеки сантиметър от инструментите трябва да е сигурен, а по-сигурно от това да си го направиш сам – няма.
Добавихме и огнените въжета, красив инструмент с много огън, подходящ за по-силов, мъжки стил.
Години по късно – през 2010г. организирахме приказен проект, с близо 50 артисти с огън. 50 артисти от 4 страни на площада в гр. Сливница… хореографирането на толкова голям проект бе голямо предизвикателство…
Помня как площада вече се пръскаше от народ и хората търсеха начин да имат някакъв изглед към сцената… помня как бях на телефона с човека от електроразпределението за да му кажа… -“Гаси сега” … и целият площад загасна… остана тъмен, за да отстъпи място на красотата на огъня, танца и музиката.
… танцьори с огън, музиканти, жонгльори с огън, съвременни танцьори… Преживяване което се запомня!
Мина доста време… бяхме гости на фестивали, на стотици сватби, юбилеи, детски рожденни дни, ревюта, откривания на заведения и клубове и още и още.
Танцът с огън е красиво изкуство, но като всяка работа, носи своята отгворност и хамалогия. Много пътища пребродихме с безброй случки.
Предстои ни опознаването на огнените чадъри, които майсторски ни изработи “welding king”… и още един инструмент, който ще запазя в тайна за сега, защото още се опознава с ръцете ми…
Обичам да казвам по повод на представленията: “Изпиташ ли онова удоволствие – да се радваш от играта с огъня и тялото си, значи всичко си направил, както трябва.” Трудно се влиза в това състояние. Изисква особен вид настройка.
Бъдете наша публика и побратими и нека заедно споделяме миговете на магията!
Много пътища пребродихме с безброй случки ето още някои от тях:
За конкурса за „МИС“ над басейна и как момичетата се пързаляха.
Бяхме поканени да сме част от програмата на Конкурс за мис
Не помня вече в кой точно морски курорт беше, но помня подиума над басейна с малко уширение в средата, където щеше да бъде и нашето представление. Трябва тук да отбележа, че никак не се гордея с това което се случи после, но нали във всяка весела история има нещо съвсем не предвидено и в края на краищата, нещо което няма да повториш. Тук ще вметна и че горивото с което тогава въртяхме бе друго (в онези времена нямаше много избор). Мократа и много гладка сцена също беше предпоставка за случката.
Помня че бяхме част от голяма масовка… представете си петдесетина момичета, коя от коя с по дълъг или къс крак, всяка с много голям фокус в това как изглежда, все пак си беше конкурс за мис! В цялата тази еуфория и момичетата качени на много високи обувки обикалят подиума и следват сценарии, който преди това са разигравали дни наред… Пек… жега… гладък като огледало подиум насред басейн.
Ето че между категориите идва и наш ред, излизаме ние, даваме най-доброто на което сме способни… въртим с всички сили върху този тесен подиум в средата на басейна, на светло, когато огъня не прави кой знае какво впечатление и трябва да компенсираме това с умения и бързо въртене.
След нас излизат момичетата… и като започнаха да се пързалят тези ми ти момичета на тези ми ти токчета… аха аха и да цамбурнат… аха аха и да тупне по дупе… а на нас сърцата ни в петите… оле мале на влажния подиум гладък като огледало има пръски от горивото.
Добре че излезе една женица – водеща да обяви следващата категория да минат минутка две да се изпари летливото гориво. Всичко изсъхна бързо, но аз никога няма да забравя момичетата… За щастие, никой не падна… но как ние догледахме останалата част от конкурса, няма да ви казвам… по някое време мирясахме и за щастие никой не разбра че сме били частично отговорни за пързалката. Беше важно че ние си знаехме и никога вече, дори след като сменихме горивото след години, когато излязоха по-качествени и по гъсти горива, които при това не миришат дори както онези тогава… дори когато сменихме и инструментите си имаме едно на ум. Проверяваме до дупка… ако ще да е асвалт 🙂
И така…
За нааканата история и морският вирус…
От морето -директно към една сватба сме поканени. Обаче какво стана тръгвайки от морето разбираме че сме хванали един от онези морски вируси, който не ти позволява да излизаш за дълго … Какво ни е било само ние си знаем. Нооо няма как обещали сме и ще танцуваме с огън. Идва време да разговарям с управителката на ресторанта за музиката, да изгасят осветлението и т.н…. И както си говорех с жената в цялата лудница… тя само ме погледна как се ококорих и сигурно е била много очудена, като теглих черта и дим да ме няма…Само се молех ако стане нещо по време на представлението да не си проличи в тъмното… пък и съм с дълга пола… За щастие в онези 15минути съдбата бе благосклонна и към мен и към партньора ми, но и двамата с него никога няма да забравим погледите, които си разменихме на една от поддръжките в която той ми подава ръка и правим сложно завъртане през земята по дупе… той гледаше умолително, аз леко въпросително… На другия ден споделихме със младоженците каква ни е била ситуацията, казаха че не ни било личало… бяха доволни че не сме се били отказали въпреки опасността… не им споделихме за междинните епизоди… още се бъзикаме със случая 🙂
Единственият „инцидент с огън“
Ами не е забавна тази история, но това е единственият път, в който горящ пой е напускал ръцете ми – не по моя воля. Беше преди много време 2010г. мисля. Бяхме в Пловдив на площада да повъртим за удоволствие и едно момиче, което бе дошло от Литва по покана за наш проект, бе донесло чисто нов пой, купен от там. Попитах я дали мога да го завъртя и тя каза „Да!“. И ето тук допуснах грешка. Още тогава имах навика да проверявам инструментите си, но този път не го направих. Нали е чисто нов поя… Аз танцувам и въртя динамично. Това означава, че понякога е по-бавно и търся грация, а понякога по-бързо и с честа смяна на фигурите. Е, в мига, в който завъртях бързо, едната глава на поя изхвърча високо и надалеч… Изтръпнах… И добре, че падна малко по-надолу на празната улица. Отдъхнах си и реших да загася втората глава. Не можех да си представя че ще се случи същото. Никога преди не се беше случвало такова нещо и не допусках, че в една вечер може да се случи два пъти. Поя изхвърча много, много… абе много високо, почти право нагоре. Заради силата с която го завъртях, много време падаше. Накрая падна върху един чадър на съседно заведение. Мина през чадъра за няколко секунди и падна на масата отдолу, а хората, които си седяха, просто го заляха с бира. За мен това беше катастрофа! Никога няма да го забравя, защото си дадох сметка, че урокът можеше да е далеч по-неприятен. Оттогава винаги проверявам пой или друг инструмент, който взимам от друг, независимо, че колегите може да са много опитни. Този пой беше професионален, скъп и при все това, захващането между веригата и главата бе направено с много много слаба халка, която при по силното завъртане бе изпуснала. Все още се чувствам гузна при мисълта за този ден, но пък е нещо, което ме направи много дисциплинирана с огъня.
Две три години след случката се запознавам с едно момче и той ми каза че ме познава… защото съм направила най-красивото нещо което е виждал… Стана ми приятно, но… попитах го … А той каза че ме помни от тогава. Падането на поя втория път наистина беше като падането на метеорит и за него е било едно от най-красивите неща които е виждал. Това е то… въпрос на гледна точка.
За Дидо и храстите от които не успя да излезе за поклона…
Когато ме попитат дали преподавам…
Рядко. Вижте, поят не се преподава. Показваш една две фигури, но главното е да „запалиш“ човека, показваш му пътя, пък той ако наистина „гори“, ще го извърви и ще намери себе си в огъня. Ще продължи да търси и така ще намери своя собствен стил и маниер, който никой друг няма да има. Така е най-истинско. И удоволствието тогава да останеш насаме с огъня, е като да останеш насаме със себе си. Ако някой има желание, нека ми се обади, да видим колко е ербап.
Какво е за мен огъня?
Връзка, Емоция, майсторство, дишане на изгорели газове, кисело мляко, среща с хората, изследване, танц. Прекрасна възможност да продължавам да правя това което обичам, а именно – да танцувам!
Аз танцувам с огън. Учила съм танц и в момента развивам танцова компания, която създава забележителни представления. Казвам забележителни защото всеки път се стремим да изработим нещо, което веднага се забелязва, като различно, любопитно и завладяващо. (Създаваме преживяване, което се свързва с емоциите на хората и тяхната чувствителност към красивото и истинното.) Това ми е интересно, това е, което желая да създавам.
Дали може да бъде опасно?
Да, може… ако инструментите не са сигурни или артиста е немарлив… Затова инструментите ми, не напускат ръцете ми горящи (освен ако не е замислено да ги подам на другиго и това става на сцената). Отдавна се научихме сами да измисляме и поръчваме инструментите си при майстори на метала. Фитилите продължихме да правим сами от кевлар. Всяка връзка и всеки сантиметър от инструментите трябва да е сигурен, а по-сигурно от това да си го направиш сам – няма.
Всяка година подаряваме три представления с огън…